Застраховането е дейност, при която застрахователни компании набират средства (застрахователни премии) от физически и юридически лица и се задължват да осигурят застрахователно покритие (застрахователни суми) през периода на застраховката, като при настъпване на определен риск (застрахователно събитие), изплащат обезщетение (при имущественото застраховане) или плащане (при личното застраховане).
Застрахователните договори са формални (изискват форма за действителност) полици. Специфичен белег на застрахователните договори е, че те са алеаторни, тъй като към момента на сключването им страните не знаят точния обем на задълженията, които ще възникнат за тях. В България застрахователните компании са акционерни дружества с минимален капитал 10 000 000 лв., действащи в условията на лицензионен режим или взаимозастрахователни кооперации с минимален брой от 500 членове. Лицензът се издава от Комисията за финансов надзор. Застрахователното акционерно дружество издава само поименни безналични акции с право на един глас всяка. Застраховането може да бъде задължително и доброволно. Задължителни застраховки са Гражданска отговорност за автомобилите, "Трудова злополука", "Злополука на пътниците в обществения транспорт" . Доброволни са всички, които законът не задължава.
Принципно застраховането е банкоподобна организация, която набира финанси с цел натрупване и с изтичане на срока на договора или при настъпване на застрахователно събитие изплащане на сума в предварително определен размер. Като цяло застраховането е организирано с цел обезщетяване на физическо или юридическо лице при настъпване на събитие със степен на неопределеност и незнание от страна на лицето.
Закон за застраховането
Лични финанси
Личните финанси са индивидуални парични средства - това са парите, с които отделен индивид (или домакинство) разполага за свое лично ползване.
Лични финанси също така представлява прилагането на принципите от финансите към монетарните решения на даден индивид или на цяло семейство. Това се отнася до начините, по които индивидите или семействата придобиват, бюджетират, спестяват или харчат парични ресурси през времето, като се взимат предвид различни финансови рискове и бъдещи събития. Елементи на личните финанси може да включват чекови сметки и спестителни влогове, кредитни карти и консуматорски заеми, инвестиции на фондовия пазар, пенсионни планове, социално осигуряване, застраховки и управление на данъка върху дохода.
Основни моменти в управлението на личните финанси са:
Лични финанси също така представлява прилагането на принципите от финансите към монетарните решения на даден индивид или на цяло семейство. Това се отнася до начините, по които индивидите или семействата придобиват, бюджетират, спестяват или харчат парични ресурси през времето, като се взимат предвид различни финансови рискове и бъдещи събития. Елементи на личните финанси може да включват чекови сметки и спестителни влогове, кредитни карти и консуматорски заеми, инвестиции на фондовия пазар, пенсионни планове, социално осигуряване, застраховки и управление на данъка върху дохода.
Основни моменти в управлението на личните финанси са:
- източници на приходи. Такива са например заплата, възнагаждение за свършена работа, страничен доход, доход от свободна практика или бизнес, и други. Спорна тема е кои са най-добрите източници на приходи, тъй като тяхната полезност се оценява по два различни критерия: сигурност и потенциална доходност. Например работата на заплата дава по-голяма сигурност спрямо развиването на собствен бизнес, но доходността й е ограничена (често е фиксирана). Развитието на собстен бизнес пък има потенциално висока (и неограничена) доходност, но е рисковано и не дава сигурност.
- спестяване. Също дискутиран момент, главно заради въпросите "Струва ли си да се спестява" и "Какъв процент от месечния доход е разумно да се спестява". Някои групи отричат изцяло спестяването с аргумента, че инфлацията обезценява спестените пари и ако те не са инвестирани, губят стойността си. Въпреки това е възможно инфлацията да се компенсира и парите да не се обезценят, ако се вложат в депозит с подходяща лихва (по-голяма или поне равна на процента на инфлация).
- бюджетиране. Бюджетирането е задължителен елемент в управлението на личните финанси. Бюджетът помага за прегледното предварителното планиране на месечните разходи и правилното разпределяне на приходите.
- правило "Без заеми". Избягването на заеми е ключово за доброто състояние на личните финанси. По правило е по-добре да се спестява и необходимите покупки да се правят със спестени пари, а не с пари назаем. В редки изключения обаче взимането на заем е оправдано (например - за покупка на жилище или с инвестиционна цел).
- инвестиране. Инвестирането може да донесе по-висок доход от спестяването, но носи и по-висок риск, особено що се отнася до краткосрочно инвестиране. При дългосрочно инвестиране (за по-голям времеви период) тенденцията за възвръщаемост на парите е възходяща, дори при наличие на временни спадове.
Печалба
Печалбата е краен резултат от дейността на предприятието и представлява разликата между приходите от дейността, финансовеите и извънредните приходи от една страна и от друга - разходите за дейността, финансовеите разходи, извънредните разходи и корпоративните данъци.
Печалбата е абсолютен показател, който характеризира количествено дейността на предприятието.
В счетоводния баланс финансовия резултат - печалба или загуба, се записва в раздела „Собствен капитал”, когато е загуба, обаче се вписва с отрицателен знак. Собственият капитал включва основният капитал, допълнителния капитал, резервите и финансовия резултат за текущия период.
В зависимост от степента на обхващане на приходите и съответстващите им разходи се различават следните видове печалба: 1. оперативна (текуща) печалба. 2. балансова (счетоводна) печалба. 3. облагаема (фискална) печалба. 4. чиста (нетна)печалба.
Печалбата е абсолютен показател, който характеризира количествено дейността на предприятието.
В счетоводния баланс финансовия резултат - печалба или загуба, се записва в раздела „Собствен капитал”, когато е загуба, обаче се вписва с отрицателен знак. Собственият капитал включва основният капитал, допълнителния капитал, резервите и финансовия резултат за текущия период.
В зависимост от степента на обхващане на приходите и съответстващите им разходи се различават следните видове печалба: 1. оперативна (текуща) печалба. 2. балансова (счетоводна) печалба. 3. облагаема (фискална) печалба. 4. чиста (нетна)печалба.
Доход
Доход е получаването на парични средства или парични еквиваленти в рамките на определен период от време, обикновено месеци, тримесечия или години. За домакинства и физически лица, "доход е сумата от всички надници, трудови възнаграждения, печалби, лихви, наеми и други форми на доходите, получени ... в даден период от време "
При бизнеса и счетоводството няма единна дефиниция и често се използва като синоним на падеж, а в някои случаи се отнася до нетната печалба: това, което остава от приходите, след като бъдат извадени разходите. В областта на икономиката на публичния сектор, доход може да означава натрупването както на парична, така и непарична покупателна способност. На ниво макро икономика националният доход се определя като общите постъпления, получени от всички фактори на производство (труд, капитал, земя и предприемачество) за приноса им към текущото производство на стоки и услуги.
При бизнеса и счетоводството няма единна дефиниция и често се използва като синоним на падеж, а в някои случаи се отнася до нетната печалба: това, което остава от приходите, след като бъдат извадени разходите. В областта на икономиката на публичния сектор, доход може да означава натрупването както на парична, така и непарична покупателна способност. На ниво макро икономика националният доход се определя като общите постъпления, получени от всички фактори на производство (труд, капитал, земя и предприемачество) за приноса им към текущото производство на стоки и услуги.
Корпоративни финанси
Корпоративните финанси са паричните отношения, свързани с формирането и разпределението на доходите и спестяванията на търговците като субекти на търговското право и използването им за постигане на различни търговски цели.
Основна цел на корпоративните финанси е да подсигурят финансово дейността на организацията с оглед изпълнение на целите ѝ. Основен източник на финансови ресурси за бизнес-предприятията са паричните постъпления от продажбите на компанията (продажби на стоки и услуги). В случай на временен недостиг на парични средства, получени от продажбите на продуктите на компанията, необходими за осигуряване текущите финансови нужди на бизнеса, обикновено се сключват краткосрочни банкови заеми с цел осигуряване на свеж финансов ресурс. За да се обезпечи и гарантира изпълнението на средносрочните и дългосрочни цели на предприятието често се издават облигации или акции, или в краен случай се вземат дългосрочни кредити. В този случай мениджмънта взема т.нар. стратегически решения за емитиране на облигации и/или акции или за вземане на дългосрочни заеми, защото по този начин се (пред)определя структурата на капитала на предприятието.
Основен въпрос в областта на корпоративните финанси е как да се намери оптимален баланс между рентабилността на производството и финансовите рискове свързани с пазара на стоки и/или услуги при т.нар. пазарна икономика. Друг важен аспект по управлението на корпоративните финанси са инвестиционните решения, т.е. определянето на начина по който да се инвестират парите на предприятието с цел да принесат/донесат максимално бързо доход и печалба.
Основна цел на корпоративните финанси е да подсигурят финансово дейността на организацията с оглед изпълнение на целите ѝ. Основен източник на финансови ресурси за бизнес-предприятията са паричните постъпления от продажбите на компанията (продажби на стоки и услуги). В случай на временен недостиг на парични средства, получени от продажбите на продуктите на компанията, необходими за осигуряване текущите финансови нужди на бизнеса, обикновено се сключват краткосрочни банкови заеми с цел осигуряване на свеж финансов ресурс. За да се обезпечи и гарантира изпълнението на средносрочните и дългосрочни цели на предприятието често се издават облигации или акции, или в краен случай се вземат дългосрочни кредити. В този случай мениджмънта взема т.нар. стратегически решения за емитиране на облигации и/или акции или за вземане на дългосрочни заеми, защото по този начин се (пред)определя структурата на капитала на предприятието.
Основен въпрос в областта на корпоративните финанси е как да се намери оптимален баланс между рентабилността на производството и финансовите рискове свързани с пазара на стоки и/или услуги при т.нар. пазарна икономика. Друг важен аспект по управлението на корпоративните финанси са инвестиционните решения, т.е. определянето на начина по който да се инвестират парите на предприятието с цел да принесат/донесат максимално бързо доход и печалба.
Държавен дълг
Държавен дълг са всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на законодателството на страната за поемане на държавни финансови задължения или гаранции.
Различните страни ползват различна методология за/при определяне размера на държавния дълг. Съгласно българското законодателство поемането на държавен дълг се осъществява посредством два способа - чрез емитирането на държавни ценни книжа или чрез договори за държавни заеми. Също така българското законодателство разграничава още държавногарантиран дълг, частен дълг (който не се включва към държавния), дълг на общините или общински дълг и консолидиран държавен дълг, който е номинална стойност на държавния дълг, дълга на общините и дълга на социалноосигурителните фондове.
Държавният дълг също така се подразделя в зависимост от статута на кредиторите и валутата на заемите по него на външен и вътрешен.
Критерий за измеримост на размера на държавния дълг е процентното му съотношение към размера на БВП на страната. Примерно през 2005 г. държавния дълг на Германия е 68% от БВП, на Франция - 66%, на САЩ - 53%, на Великобритания - 43%, на Норвегия - 36%, на Австралия - 12%, на Казахстан - 10%, а на Хонг Конг - 2%. През 2010 г- тези стойности вече са за Франция - 75% от БВП, за Германия - 83%, за Португалия - 97%, за Италия - 118%, за Гърция - 153%. Най-голямо безпокойство в световен мащаб буди стремителното нарастване на държавния дълг на САЩ и в абсолютно изражение понеже през месец юли 2011 г. същия надхвърля на 100% БВП на Щатите, което води на фона на неотшумялата световна финансова криза от 2008 година до дългова криза в САЩ.
Различните страни ползват различна методология за/при определяне размера на държавния дълг. Съгласно българското законодателство поемането на държавен дълг се осъществява посредством два способа - чрез емитирането на държавни ценни книжа или чрез договори за държавни заеми. Също така българското законодателство разграничава още държавногарантиран дълг, частен дълг (който не се включва към държавния), дълг на общините или общински дълг и консолидиран държавен дълг, който е номинална стойност на държавния дълг, дълга на общините и дълга на социалноосигурителните фондове.
Държавният дълг също така се подразделя в зависимост от статута на кредиторите и валутата на заемите по него на външен и вътрешен.
Критерий за измеримост на размера на държавния дълг е процентното му съотношение към размера на БВП на страната. Примерно през 2005 г. държавния дълг на Германия е 68% от БВП, на Франция - 66%, на САЩ - 53%, на Великобритания - 43%, на Норвегия - 36%, на Австралия - 12%, на Казахстан - 10%, а на Хонг Конг - 2%. През 2010 г- тези стойности вече са за Франция - 75% от БВП, за Германия - 83%, за Португалия - 97%, за Италия - 118%, за Гърция - 153%. Най-голямо безпокойство в световен мащаб буди стремителното нарастване на държавния дълг на САЩ и в абсолютно изражение понеже през месец юли 2011 г. същия надхвърля на 100% БВП на Щатите, което води на фона на неотшумялата световна финансова криза от 2008 година до дългова криза в САЩ.
Публични финанси
Публичните (обществени) финанси са система за формиране и използване на паричните фондове обезпечаващи дейностите на държавните и общински власти, а във федералните държави и на регионалните (муниципални) власти. Публичните финанси се подразделят на централни и регионални (местни) финанси.
Публичното финансиране се осъществява посредством изградена и функционираща бюджетна система, като в подкрепа на платежния баланс може да се привлича и извънбюджетно финансиране - държавни и общински заеми.
Контролът върху публичните финанси се осъществява от Сметни палати.
Публичното финансиране се осъществява посредством изградена и функционираща бюджетна система, като в подкрепа на платежния баланс може да се привлича и извънбюджетно финансиране - държавни и общински заеми.
Контролът върху публичните финанси се осъществява от Сметни палати.
Абонамент за:
Публикации (Atom)